Земя на кръстопът
Земя на кръстопът. България!
С табуните и бягът им развян,
на есенните полешария,
омълнения в бурите Балкан.
Бъди! Дори и в мрак забулена
през паметни, погромни времена,
когато шепа "свои" хулеха
безсмъртните ти, светли имена.
Бих бродил по света за истини
в насрещни, елегични ветрове
и все ще се завръщам в пристана,
все скалната ти твърд ще ме зове.
В потоците, в кръвта на полета,
след зимите в пленителната власт,
пак в цвят ще се взривяват пролети
и угарите тежки ще са с клас.
Земя на кръстопът, разкъсвана
от магмата в първичната бразда,
след трусовете си възкръсвала
по-щедра и над всякаква вражда.
Бъди! Но запази ми тръпката
на твоите невидими надра,
към теб - да не объркам стъпката
и жертвения път да извървя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
