23.01.2025 г., 19:37

Земята

420 0 1

                                      Земята 

 

 

 

Раждаме се всички на майката земя,

от малък зародиш ни отглежда майката.

От малки вървим по нея по пътеката,

животът ни променя, истината е това!

 

Тя ни дава и хляба и нашата храна,

от малки семена израства пшеницата.

Топли ги през зимата да пораснат пролетта,

а през лятото е жътва и на брашно в мелницата.

 

Земята наша българска ни пази корените на рода

там са дедите ни и героите умирали за свобода.

И нас ще прибере тя при себе си някога,

душа ни в небесата при Бог, тялото в пръстта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...