23.01.2025 г., 19:37

Земята

426 0 1

                                      Земята 

 

 

 

Раждаме се всички на майката земя,

от малък зародиш ни отглежда майката.

От малки вървим по нея по пътеката,

животът ни променя, истината е това!

 

Тя ни дава и хляба и нашата храна,

от малки семена израства пшеницата.

Топли ги през зимата да пораснат пролетта,

а през лятото е жътва и на брашно в мелницата.

 

Земята наша българска ни пази корените на рода

там са дедите ни и героите умирали за свобода.

И нас ще прибере тя при себе си някога,

душа ни в небесата при Бог, тялото в пръстта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...