Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
17.01.2012 г., 13:30 ч.

Земята на смирените мисли 

  Поезия » Любовна
1078 0 24

 

                                                       ... далечното е всъщност ореолът...

 

И ме рисувай в своя сън по памет,

както реката камъните груби:

понякога далечното примамва,

а близостта ранява и погубва.

 

Но не рисувай, моля те, лицето ми

с най-тъмни щрихи и нюанси само:

звездите падат и по-ярко светят,

преди да се превърнат в късче мрамор.

 

Рисувай ме напролет, ако можеш,

и от гергьовско агънце по-хрисим,

за да си връщаш в граници възможни

земята на смирените ми мисли.

 

Надничай и в опразнената къща,

където две тела среднощем никнат

и този въздух още преобръщат,

додето тръпно го населят с викове...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • <a href="http://smiles.33bru.com/smile.146760.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/9a4cc0cb2ad6e1223d71747f51219d91.gif" border="0" /></a>
  • Хареса ми ....особено това....
    "И ме рисувай в своя сън по памет,

    както реката камъните груби:

    понякога далечното примамва,

    а близостта ранява и погубва"
  • Благодаря!
  • Akо някой идва в тази къща, нека си събува поне ботушите. Това е литературен сайт и подобни махленски свади няма да се толерират - сигурен съм че управата на сайта ще вземе някакви мерки - още повече че с нищо не съм провокирал подобни коментари. Имам основания да се предоверя на Михаил Цветански...
  • Драги Никифоров, Вие да не се взимате в ролята на Христос, та затова да не можете да спите нощем...Не се мислете за по-правоверен от другите, да не се налага да ви опровергават, Поете Митко Никифоров...Да не почвам да вадя кирливи ризи... Не ме предизвиквайте, за да не си ближете раните, палячо нещастен Аз съм търпелив, но до време, Великопоете Никифоров...Да не се окаже, че сте си намерили майстора, Поете?
    Да ме извини Ивайло за тази непоетична вметка-коментар(ако може)
  • Стихото не ме впечатли особено...за разлика от коментара не един потребител...който на едно място, нарича автора- нищожество, а тук го целува...подобно на Юда...
  • Поздравления и за този стих, художнико!
    Рисуваш поетично в чувствата ни!
    Бъди!
  • Нарисувай ми любов... рисувай и на пролет с розов цвят, рисувай и през лятото - в горещо синьо, рисувай на есен - огнено жълто, дори и през ледените зимни дни - може би ... бяло... а може би не ...или... в дъги... Ив!
  • Благодаря ви:

    goredoly (Миглена Цветкова)
    Eko70 (Веселин Динчев)
    пебълс (Ивелина Цветкова)
    silvina84 (Силви )
    elenasim1 (Елена Петрова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    voda (Елица Ангеловa
  • наминах... няколко пъти
  • Истински,силен,изстрадан стих!
  • Прекрасно!
  • СИЛНО! Светъл поздрав, Ив!
  • Грабна ме стихът ти!!!Благодаря!
  • "Понякога далечното примамва,
    а близостта ранява и погубва"

    Не понякога, ти винаги успяваш да останеш далечен, дори когато си на дъх разстояние...

    Утеха е този твой стих, Ивайло – за тези, които копнеят през разстоянията.
    Поздрави!
  • Благодаря ви:

    danda (Даниела liliv (Лилия Велчева
    danigallery (Йорданка Господинова
    valia1771 (Ивон
    mimamina (Минка Конарова)
    galina999 (Галина Иванова
    yotovava (Валентина Йотова
    Otklonenia (Самир Алиев
    fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА
  • Браво, само това мога да кажа, Браво!
  • "...Не рисувай, моля те, лицето ми
    с най-тъмни щрихи и нюанси..."
    Рисувай ме напролет, ако можеш...,
    за да си връщаш в граници възможни
    земята на смирените ми мисли."
    Подай ръка и нека продължим.
    Обичам те! Обичай ме и ти...
    А другото? Съдбата ще реши...
    Поздрав и от мен, с обич!
  • Страхотно е, Иво! Поздрави!
  • за да си връщаш в граници възможни

    земята на смирените ми мисли.

    С поздравления, Ив!
  • Много богато и силно!Поздрав!
  • Има много красиви и силни прозрения тук, поздрав, Ваше Благородие.
  • Попретупал си го, можеш повече.
  • Харесах!Поздрав Иво!
Предложения
: ??:??