1.03.2011 г., 19:30

Zen-настроение...

775 0 1

Един Чан ми проговаря

Близва миглите ми затворени

Усещам природата му истинска

в претенция да бъде моя.
Китайски монах

с размити сини очи

вторачва се в моите – небесносините.

Като йероглиф напластен с хиляди значения

оплита ме 

миризмата на пръчици благоуханни

‘И Буда убий,

И в себе си Будата убий...’

нашепва ми вятърът

носещ далечни будистки химни

В дума едничка се скривам

откривам я в дъха на лотос

загубвам себе си в стъблото

избликвам думата росна върху листото

Остава само тя –

Едната дума

Без мен бъдеща,

от мен пресътворена.  

 

p.s.:Чан е китайското име на  Дзен-школата (която реално първо се появява в Китай).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джина Б Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...