Зенит
Не мога рози да ти подаря... Клише!
Защо? Аз вече подарявал съм на друга...
За мен си по-специална... Пратена свише?!
Жена, която всеки би поискал за съпруга...
Очите ти влияят ми тъй сякаш са магнит!
Напразни опити, предадох се, защото не можах да ги избегна...
В момента, в който погледът ти срещна моя... Господи, Зенит!
И не усетих как в твърдата ми сърцевина път прокара си и влезна...
Усмивката, която притежаваш... Боже, флирт!
И как изкусно съчетава се едната устна с другата...
И не е нужно да съм под въздействие на спирт,
за да съм опиянен, то твоя е заслугата...
Удавник бях... Недей се смя! Признавам!
Нелепа гледка - оглеждах се за сламка...
И всеки път, когато съзерцавах те, намирах нещо ново в теб, не - не те обожествявам...
Такава красота не се побира в рамка.
Когато се опомних, чух...
На гласните ти струни тембърът... То, сякаш пърхат пеперуди?!
Ако успея смелост да с'бера и да споделя емоциите си към теб,
то няма да съм сам, ще бъдем двама луди.
Не е възможно да бълнувам!
Очите ми щом срещнаха те, и забравиха да мигат...
Копнеж голям е да си моя, устните ти да целувам,
защото миговете между влюбените все не стигат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Съби Седник Всички права запазени
