Feb 23, 2019, 8:33 PM

Зенит 

  Poetry » Love
1702 5 3

Не мога рози да ти подаря... Клише! 
Защо? Аз вече подарявал съм на друга...
За мен си по-специална... Пратена свише?!
Жена, която всеки би поискал за съпруга...

 

Очите ти влияят ми тъй сякаш са магнит! 
Напразни опити, предадох се, защото не можах да ги избегна... 
В момента, в който погледът ти срещна моя... Господи, Зенит! 
И не усетих как в твърдата ми сърцевина път прокара си и влезна...

 

Усмивката, която притежаваш... Боже, флирт! 
И как изкусно съчетава се едната устна с другата...
И не е нужно да съм под въздействие на спирт,
за да съм опиянен, то твоя е заслугата...

 

Удавник бях... Недей се смя! Признавам!
Нелепа гледка - оглеждах се за сламка...
И всеки път, когато съзерцавах те, намирах нещо ново в теб, не - не те обожествявам...
Такава красота не се побира в рамка.

 

Когато се опомних, чух... 
На гласните ти струни тембърът... То, сякаш пърхат пеперуди?!
Ако успея смелост да с'бера и да споделя емоциите си към теб, 
то няма да съм сам, ще бъдем двама луди.

 

Не е възможно да бълнувам! 
Очите ми щом срещнаха те, и забравиха да мигат...
Копнеж голям е да си моя, устните ти да целувам, 
защото миговете между влюбените все не стигат...


 

© Съби Седник All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??