2.07.2024 г., 7:44

Зенит

599 2 4

ЗЕНИТ

                    … няма нищо ново под слънцето.

                                         Еклисиаст (1: 9)

 

Нищо ново под моето слънце

вече толкова много години…

Как душата ми – съхнещо зрънце –

в мрак да зърне просторите сини?! –

 

щом животът отдавна за нея

нещо чуждо е, нещо далечно…

От столетия с радост пилея

всичко земно, жадувайки Вечно!

 

Всичко хвърлил на черно-червено… –

на късмета приписва провала…

Днес на всички е всичко простено

от поета, живял за похвала!

 

И години безброй да живее,

пак не може човек да узнае

негов избор в живота кое е

и кое неотменна Съдба е?!...

 

Как да зърне просторите сини

в мрак душата ми – съхнещо зрънце?!

Вече толкова много години

нищо ново под моето слънце…

 

                                              01.07.2024, 19:35, Горно Дряново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно!
  • Благодаря!
  • Чудесно е, искрено! Пишеш стойностна поезия.
  • Браво!
    Библейската мъдрост:"Който трупа познание, трупа тъга",също така е част от нашия живот.
    Така че, накратко се синтезират природен феномен, философско прозрение...и горчиво заключение:"нищо ново под слънцето"!
    Всичко е по вода,но водата в миг се оттича,като променя тялото и съзнанието ни...
    Специални поздрави, Рамадан!♨️

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...