Всеки търси от злато кокошка,
иска вино, жени, мохабет.
Аз пък искам единствено прошка
от жена си – заврян аз съм зет.
Вкъщи тихо е, звук се не чува,
а прибирам се май посред нощ.
Във антрето обувки сънувам,
но изпаднал съм нещо в немощ.
Че в главата ми някаква яма
от купона е станала там
и ще стане кавгата голяма,
ще се сърди съпругата, знам.
По жени аз не ходя, не пуша
и по малко обичам да пия.
Но при мене най-често е суша –
та на зетя не дават ракия!
Е, днес нещо изпуснах юздите,
поотпуснах си малко душата.
Но за жалост изхарчих парите,
ще се кара безмерно жената.
Затова ще съм тихичък в къщи,
ще се правя вода ненапита.
А ти мила, недей ми се мръщи -
твоят гълъб при тебе долита!
© Георги Янков Всички права запазени