4 сент. 2022 г., 10:09

Зет

761 1 5

Всеки търси от злато кокошка,

иска вино, жени, мохабет.

Аз пък искам единствено прошка

от жена си – заврян аз съм зет.

 

Вкъщи тихо е, звук се не чува,

а прибирам се май посред нощ.

Във антрето обувки сънувам,

но изпаднал съм нещо в немощ.

 

Че в главата ми някаква яма 

от купона е станала там 

и ще стане кавгата голяма,

ще се сърди съпругата, знам.

 

По жени аз не ходя, не пуша

и по малко обичам да пия.

Но при мене най-често е суша – 

та на зетя не дават ракия!

 

Е, днес нещо изпуснах юздите,

поотпуснах си малко душата.

Но за жалост изхарчих парите,

ще се кара безмерно жената.

 

Затова ще съм тихичък в къщи,

ще се правя вода ненапита.

А ти мила, недей  ми се мръщи -

твоят гълъб при тебе долита!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...