Житейска логика
През какви ли врати не преминах.
Първо беше червена вратата.
Много скърцаше - явно простинала
от един духащ западен вятър.
После синя врата се изпречи,
но и нея отворих и минах.
Бутафорно тя бляскаво светеше,
но и тя бе жестоко изстинала.
После жълта врата се изпречи,
но широко отворена зееше.
Не намерих врата за човеци....
Не открих и врата към живеене....
Търсих трудна врата за отваряне,
най-безцветната, ала стабилна.
Всяка стъпка ми бе преговаряне
и урок от предишна картинка...
В лабиринта, животът изтече
и умората сграбчи плътта...
Ако друга врата се изпречи,
щом е цветна, ще пасне ключа....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
