11.11.2025 г., 19:36  

Животните на двора

455 4 23

Как обичам сутрин рано 

аз със баба пак да стана 

и козленцата отбрани, 

за рогцата да ги хвана. 

 

Малки агънца красиви, 

ту игриви, закачливи, 

ту пък мъничко страхливи, 

все ме гледат мълчаливи. 

 

Днес на двора дядо сложи 

пълна вана със вода, 

патенцата за да може, 

да се къпят през деня. 

 

Знам, че дядо е направил 

малка  къщичка  за Шаро, 

двама с него ще играем 

и със котарака Сашо.   

 

А във края под асмата, 

във кошарата квадратна, 

малкото теленце Злата, 

със опашката замахна. 

 

Сякаш казва ми - ела 

с тебе да си поиграем, 

мама остави ме сама, 

и за нас не ще узнае. 

 

Колко весело е тук, 

със животните на двора, 

баба реже ми суджук, 

аз със петльо си говоря! 

 

Утре рано сутринта,  

Петльо пак ще ме събуди, 

ще настане веселба 

и отново ще се трудим! 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...