18.11.2025 г., 5:55

Животните от селския ни двор

388 2 22

На село имаме обор

и кочина, дори, кошара.

Във нашия огромен двор

е още къщата на Шаро

 

Естествено, и кокошарник,

наместил се е между тях -

Почти, като във зоопарка

(където скоро вече бях)

 

И нощем чувам как говорят

животните, щом вече спим.

Разбрах, че шефът им е конят

(гласът му ми е най-любим)

 

Защо ли мама не ми вярва,

а тате все едно говори.

- Там няма кой да вдига врява,

животни вътре няма, Жоре -

 

И вярно, през деня така е,

но щом и двамата заспят,

аз чувам ги, луната знае,

тъй както аз... над нас те бдят!...

 

17.11.2025.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

Коментари

Коментари

  • С малко закъснение, благодаря сърдечно и на теб, Таня 🌹
  • Мерси, Ина 🌹
  • Успех, Георги!
  • И много добре си сторила, Скити. Няма нужда от повече дебати по темата наистина.
    И мерси за добрите думи относно стихчето 🌹
  • Изчетох коментарите, но ще се въздържа да коментирам коментари (ама, че се изразих )
    Стихчето ти е много хубаво и по- различно! Поздрав за идеята! И успех де!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....