Вървим с нея
ръка за ръка.
Тя - студена и вглъбена,
аз - до полуда влюбена.
И няма други, само аз и тя
в очакване на пролетта.
Държи сърцето ми с ледени ръце,
гали бузите ми леко,
като със перце.
Сбогува се, но ми се зарича,
че ще дойде пак
и пак ще ме обича,
когато мине есента.
© Нелина Всички права запазени