23.11.2008 г., 8:47

Зима

874 0 12
Дърветата приличат на принцеси,
отиващи на празничния бал.
По пътя им - дантелени завеси
и блясъци от зимния кристал...

Блоковете - окичени палати
с наметка балдахинена искрят.
По улиците - хора непознати
се радват на белеещия свят.

Сякаш приказка сега се съживява.
Дали това не е вълшебен сън?
Черна мъка бързо побелява,
завита трайно от снега навън...

Колите са превърнати в карети,
а вятърът в комините шепти:
"В душите нека доброта просветне.
За коледния празник се готви!..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...