Зима
В тези заскрежени бели дни
вижда се стар коминен дим,
връща той към детски години,
а те бяха толкова незабравими!
Спомням си как се пързалях,
в снега мек аз се въргалях,
прибирах се мокър и измръзнал,
от студа и печката бях прегърнал!
Къде останаха тези хубави моменти,
не може ли да върнем всички стари ленти,
да се радваме отново на снежинките бели,
да се върнем там, където много сме се смели!
Но уви, животът малко по малко детското убива,
всеки красив спомен бавно в мен прикрива,
дори не мога да сетя къде за последно съм играл,
защото всеки спомен в мен за вечно е заспал!
30.12.2008 Д.В.С
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Стоянов Всички права запазени
