Зима е
Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.
А слънчев лъч светлее
зад облаците там,
но зима е – не грее,
студът е по-голям.
Градът под планината -
студен и смълчан.
По улиците вятър
подгонил някой – сам.
По покривите тича,
с висулки си играй
палавец – обича
да чупи, ти му дай.
Добре, че е студено
то вкъщи все седим,
но ще дойде време
с ветрецът да летим.
И слънцето ще грее,
че пролет е дошла,
а някой ще запее
песничка една,
ей тъй, че на Земята
ще бъде светлина!
И пак ще вее вятър,
но вече с топлина…
Сега ще свършвам вече,
аз пак се замечтах,
а пролетта – далече.
Вън зима е сега…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
