31.01.2021 г., 8:59 ч.

Зима е 

  Поезия » Друга
174 1 2

Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.

 

А слънчев лъч светлее
зад облаците там,
но зима е – не грее,
студът е по-голям.

 

Градът под планината -
студен и смълчан.
По улиците вятър
подгонил някой – сам.

 

По покривите тича,
с висулки си играй
палавец – обича
да чупи, ти му дай.

 

Добре, че е студено
то вкъщи все седим,
но ще дойде време
с ветрецът да летим.

 

И слънцето ще грее,
че пролет е дошла,
а някой ще запее
песничка една,

 

ей тъй, че на Земята
ще бъде светлина!
И пак ще вее вятър,
но вече с топлина…

 

Сега ще свършвам вече,
аз пак се замечтах,
а пролетта – далече.
Вън зима е сега…

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??