Зима е

Jan 31, 2021, 8:59 AM

Poetry » Other

217 1 2

Синее планината
замръзнала от студ
и слезли небесата
опират в нея гръб.

А слънчев лъч светлее
зад облаците там,
но зима е – не грее,
студът е по-голям.

Градът под планината -
студен и смълчан.
По улиците вятър
подгонил някой – сам.

По покривите тича,
с висулки си играй
палавец – обича
да чупи, ти му дай.

Добре, че е студено
то вкъщи все седим,
но ще дойде време
с ветрецът да летим.

И слънцето ще грее,
че пролет е дошла,
а някой ще запее
песничка една,

ей тъй, че на Земята
ще бъде светлина!
И пак ще вее вятър,
но вече с топлина…

Сега ще свършвам вече,
аз пак се замечтах,
а пролетта – далече.
Вън зима е сега…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

АниИванова-стихове (Ани Иванова)

2021-02-03T10:00:30+02:00

😘 Благодаря ти, Зелена радост!
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-01-31T14:43:09+02:00

Нежно, ефирно, с очакване за нова пролет! Обичам стиховете ти и с удоволствие ги чета