Със зима във сърцето,
със студен поглед към небето.
За мен ти си звезда,
която в ръцете си не мога да задържа.
Със пролет във сърцето,
със крила към небето.
Нова звезда пътя ми огря,
на път, който не ще се спра.
Със лято във сърцето
почти стигнал съм небето.
За мене слънцето си ти,
което грее в моите мечти.
Със есен във сърцето
падам отново от небето.
Облак пред мен стои
и деня ми затъмни.
Със зима във сърцето,
със студен поглед към небето.
За мен ти си звезда,
която в ръцете си не можах да задържа.
© Мирослав Станчев Всички права запазени