12 mar 2013, 22:40

Зима във сърцето

  Poesía
505 0 0

 

Със зима във сърцето,

със студен поглед към небето.

За мен ти си звезда,

която в ръцете си не мога да задържа.

 

Със пролет във сърцето,

със крила към небето.

Нова звезда пътя ми огря,

на път, който не ще се спра.

 

Със лято във сърцето

почти стигнал съм небето.

За мене слънцето си ти,

което грее в моите мечти.

 

Със есен във сърцето

падам отново от небето.

Облак пред мен стои

и деня ми затъмни.

 

Със зима във сърцето,

със студен поглед към небето.

За мен ти си звезда,

която в ръцете си не можах да задържа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...