Mar 12, 2013, 10:40 PM

Зима във сърцето

  Poetry
503 0 0

 

Със зима във сърцето,

със студен поглед към небето.

За мен ти си звезда,

която в ръцете си не мога да задържа.

 

Със пролет във сърцето,

със крила към небето.

Нова звезда пътя ми огря,

на път, който не ще се спра.

 

Със лято във сърцето

почти стигнал съм небето.

За мене слънцето си ти,

което грее в моите мечти.

 

Със есен във сърцето

падам отново от небето.

Облак пред мен стои

и деня ми затъмни.

 

Със зима във сърцето,

със студен поглед към небето.

За мен ти си звезда,

която в ръцете си не можах да задържа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...