Зимата е лилава
Зимата във Варна е лилава,
неонов крясък пори тъмнината.
От резеда днес враната решава
да си почерни бавничко перата.
Зимата във Варна е лилава
в очите със заседнали снежинки.
Звънчетата потъват във забрава,
врата ми стягат липси - яки примки.
Зимата във Варна е лилава,
брошури се умилкват на ботуша.
Едничкото, което им остава
преди за рециклиране да мушна.
Зимата във Варна е лилава,
като премръзнала до смърт илюзия.
Последната, с която се прощавам
и за довиждане отварям шлюза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
