May 26, 2013, 12:42 PM

Зимата е лилава

  Poetry » Love
710 0 5

Зимата във Варна е лилава,

неонов крясък пори тъмнината.

От резеда днес враната решава

да си почерни бавничко перата.

 

Зимата във Варна е лилава

в очите със заседнали снежинки.

Звънчетата потъват във забрава,

врата ми стягат липси - яки примки.

 

Зимата във Варна е лилава,

брошури се умилкват на ботуша.

Едничкото, което им остава

преди за рециклиране да мушна.

 

Зимата във Варна е лилава,

като премръзнала до смърт илюзия.

Последната, с която се прощавам

и за довиждане отварям шлюза.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...