Зимен рефрен
Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида
дали ще търси твоето крило
и ще дадеш последната си риза,
защото мислиш, че е за добро.
Обаче, сметката ще бъде крива –
разпъването е за друг сезон,
защото днес на прага дебне зима.
Очаквам и последния пирон
с горчивото усещане за сянка,
единствено сравнима с вълчи студ
и гъвкава двуостра тънка сабя
опряла лезвие на моя пулс.
Разсича със свистене. И изгаря.
От болката какво ще изкърви?!
Отвъд надеждата и всяка вяра
човешкото у мен до смърт боли.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
