Зимна мечта
И няма нощ без теб, и няма ден,
дъхът ти – чудно северно сияние,
обрича ме на полет вдъхновен
в една целувка разстояние...
Снежец на клепките ми пускаш
и среброкрила, красотата ти,
рисува ледения ден
и скрежът чезне в тишината...
По устните ми се топиш...
За теб създал съм топлината!
Навей по мене тиха страст –
шушулка нека сътвори мечтата...
Ела! Бушувай ураганно...
Затрупай ме със преспите си жадно!
Бъди лавина – не ми давай шанс...
Умирам с радост в твоя бял романс!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
