Зимна молитва
Аз може би съм малко закъснял - и преди мен те е целувал някой.
И аз целувал съм, но проумях - ей тъй било е, докато съм чакал
да ме подпалиш с поглед нажежен сред вихрите на монотонна зима.
Завоевател сякаш, ти дойде, видя ме, победи ме и отмина.
Дойдоха ветрове и покрай мен разпалени огньове угасиха,
но като звяр, фатално наранен, аз шепна името ти тихо, тихо…
Ще доживея ли до пролетта? От глупост се срамувам, че съм влюбен.
Презирайки прииждащия сняг
се моля -
в теб да се загубя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Йорданов Всички права запазени
