Разказват в стари времена,
че Зимата била Фея добра.
Носела тя мъдрост, блага
и всички радвала с бяла красота.
Бродела нощем дълго над света,
а Луната горяла като свещ в нощта.
И както лете рояли се светулки
така и зиме бродели снежинки.
По стъклата полепвали тъжно те.
Върху им сладко спели.
Студът шиел все нови платове,
а вятърът кроял нежни дантели.
И мятала тя дълго платна
и орнаменти правела върху стъкла.
Дантели шиела с тънка игла
и вшивала в тях човешката Съдба.
© Светлана Тодорова Всички права запазени