Зимна приказка
ЗИМНА ПРИКАЗКА
Беше есен – като злато.
Нощем грееха билата.
И красиво бе, когато
с любовта ти бях богата.
Тиха приказка – гората,
днес в премяната си бяла
няма спомен как я мята
вчера разбесняла хала.
Върху смръзналите клони
дъх ли вятърът поема?
Борът, смръщен ли отрони
три шишарки оскрежени?
Пусто е, щом свърши всичко,
но съм лека – като ангел,
който дръзна да обича
и остава на земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
благодаря, ти, че спря тук.
