ЗИМНА ПРИКАЗКА
Беше есен – като злато.
Нощем грееха билата.
И красиво бе, когато
с любовта ти бях богата.
Тиха приказка – гората,
днес в премяната си бяла
няма спомен как я мята
вчера разбесняла хала.
Върху смръзналите клони
дъх ли вятърът поема?
Борът, смръщен ли отрони
три шишарки оскрежени?
Пусто е, щом свърши всичко,
но съм лека – като ангел,
който дръзна да обича
и остава на земята.
© Валентина Йотова All rights reserved.
благодаря, ти, че спря тук.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
