30.12.2009 г., 14:49

Зимна самота и болка

838 0 1

В една студена зимна нощ

аз крачех немощна в снега.

В сърцето си сякаш усещах острие на ръждив нож,

но това просто бе болката в моята душа.

 

В главата се редяха спомени от минало време

и не спирах да чувам как отвътре сърцето ми стене.

Спрях за миг и затворих очи, а от тях бликнаха горещи сълзи.

Не успях да ги спра - те се стичаха бавно

и пареха лицето ми, премръзнало в студа.

 

Пареха сълзите, споменът болеше,

а в мене вече искра надежда не гореше.

Продължих да вървя с последни сили,

чувствата нейде дълбоко в мен се бяха скрили

и крачех аз - без звук и без глас.

 

Паднах в дълбокия сняг, а върху мен се сипеха парцали.

Опитах да стана пак, но не успях

и чух отдалече жалостен вой на чакали.

Така простена и в мен душата,

поех дълбоко въздух и вече виждах как летя към небесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно....!Дай по-оптимистично!Весело посрещане на 2010!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...