30.12.2009 г., 14:49

Зимна самота и болка

839 0 1

В една студена зимна нощ

аз крачех немощна в снега.

В сърцето си сякаш усещах острие на ръждив нож,

но това просто бе болката в моята душа.

 

В главата се редяха спомени от минало време

и не спирах да чувам как отвътре сърцето ми стене.

Спрях за миг и затворих очи, а от тях бликнаха горещи сълзи.

Не успях да ги спра - те се стичаха бавно

и пареха лицето ми, премръзнало в студа.

 

Пареха сълзите, споменът болеше,

а в мене вече искра надежда не гореше.

Продължих да вървя с последни сили,

чувствата нейде дълбоко в мен се бяха скрили

и крачех аз - без звук и без глас.

 

Паднах в дълбокия сняг, а върху мен се сипеха парцали.

Опитах да стана пак, но не успях

и чух отдалече жалостен вой на чакали.

Така простена и в мен душата,

поех дълбоко въздух и вече виждах как летя към небесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно....!Дай по-оптимистично!Весело посрещане на 2010!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...