Зимна тъга
Стоя сама.
Навън снежинките падат бавно
и с тях умират моите мечти.
Ето, вече земята е покрита с бяла покривка
и с лед е обвито твойто сърце.
Все още ми липсваш.
Все още ми липсва твойто лице.
В омайната нощ моят край ще настъпи.
Малко по малко аз си отивам,
недокосната от твойте ръце.
Сърцето си дадох ти аз,
но ти го захвърли, предаде.
Зимната тъга с мен продължава,
мечтите остават желани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
