Зимна тъга

Dec 30, 2009, 5:14 PM

Poetry » Love

961 0 1

Стоя сама.

Навън снежинките падат бавно
и с тях умират моите мечти.
Ето, вече земята е покрита с бяла покривка
и с лед е обвито твойто сърце.

Все още ми липсваш.
Все още ми липсва твойто лице.
В омайната нощ моят край ще настъпи.
Малко по малко аз си отивам,

недокосната от твойте ръце.
Сърцето си дадох ти аз,

но ти го захвърли, предаде.
Зимната тъга с мен продължава,

мечтите остават желани.

Please sign in with your account so you can comment and vote.