Зимни копнежи
ЗИМНИ КОПНЕЖИ
Копнеехме ние за пролет през зимата.
И чакахме слънце и син небосвод.
И често от мъка ругаехме климата...
И влачехме своя нещастен живот...
Очаквахме слънце... И щастие чакахме!
Противни ни бяха студените дни.
И от безслънцието зъбите тракахме.
И живи оплаквахме гадните дни!
Поглеждахме тайно навън през прозорците.
И чакахме птичите песни отвън...
Но нямаше чудо от чудотворците...
И всичко постигахме само насън!..
А вятърът зъзнеше вън по капчуците...
И зима се влачеше със векове...
В ушите ни просто се удряха звуците.
И виеха гладни като зверове...
О, много от нас не дочакаха пролети.
И недомечтаха щастливи мечти!
Останаха жадни за слънце и полети!
И за недостъпните пролетни дни...
Но все пак дочакахме мечтите жадувани...
Щастливи лъчите танцуват навред.
Макар младостта ни да бе нелекувана
и да ни огражда "Железния плет"!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
