Зимни неволи

ЗИМНИ  НЕВОЛИ

Преди излизах на разходка със жена ми,

сега във къщи съм се заковал...

Навън е студ. Навън бушуват зимни драми

и затова на топло съм се спрял.

От този зимен студ, навънка не ми стиска -

страха за „кожичката” ме държи...

Докато гледам и на мене ми се иска,

и тука лятото да допълзи!

А колко лесно е да хванеме простуда,

или да се подхлъзнеме на този лед,

да ни удари нийде ледена гърмуда,

да се прецакаме тъй занапред!

А пък във тази възраст  знам какво ни чака,

каква невзрачност ще се появи,

над двеста вируса срещу ми са в атака,

не знаем кой пръв ще ни повали!

А щом се хлъзнеш ти на някоя пързалка

и най-нечакано  се пльоснеш по очи,

ще те сглобяват там и жалната ти майка,

за твоята Съдба ще затъжи!

Макар, че сме изпитани, до днес, в борбата,

и сме възкръсвали във тоз живот,

и пощадявани били сме от Съдбата,

но случват се неща от този род!

  10.01.2015г. София