Снегът тихо валеше,

навън всичко бе тъжно и бяло.

Само любовта ни гореше,

а ние с теб бяхме едно цяло.

Спомняш ли си в твоята стара кола

как бяхме прегърнати двама?

Как стопявахме леда,

а любовта ни беше голяма.

Как тихо валеше снега,

побеляваше Земята навред.

Как грееше любовта

и ние бяхме сгушени с теб.

Не чувствахме студ и мраз,

колко красиво беше преди.

Нямаше пречки за нас,

но всичко сега се промени.

Зимни вечери, къде сте в този час,

къде са и прегръдките нежни?

Защо не мога да те имам аз,

защо ги няма и нощите снежни?