Зимни вечери
Снегът тихо валеше,
навън всичко бе тъжно и бяло.
Само любовта ни гореше,
а ние с теб бяхме едно цяло.
Спомняш ли си в твоята стара кола
как бяхме прегърнати двама?
Как стопявахме леда,
а любовта ни беше голяма.
Как тихо валеше снега,
побеляваше Земята навред.
Как грееше любовта
и ние бяхме сгушени с теб.
Не чувствахме студ и мраз,
колко красиво беше преди.
Нямаше пречки за нас,
но всичко сега се промени.
Зимни вечери, къде сте в този час,
къде са и прегръдките нежни?
Защо не мога да те имам аз,
защо ги няма и нощите снежни?
© Иваничка Петкова All rights reserved.
