Зимните морета
Скала сред море съм,
а пък то-все е зимно...
Далече от брегове...
/и от взаимност.../
Ледове
няма да видите...
/все пак,не съм полюс.../
Приютявах делфини
и се молих...
Колко трудно
им се разгадават
думите...
Все едно
да погледнеш
слънцето
през водата...
/и на сухото е така -
предпочита се
тишината.../
Защо да поемаш
от думите
болката...?
По добре
денят ти
да е беззвучен...
Колко удобно...
/като не мислиш
за беда,
просто няма
да ти се случи.../
Само че,
онзи спомен...
за цикади
и за седеф,
дето
все ни спохожда
в тъмното...
ни казва:
- Зимните морета
плачат с вълни...
и не само делфините
ще ги заболи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
)