7 дек. 2008 г., 14:40

Зимните морета

1.4K 0 43

Скала сред море съм,

а пък то-все е зимно...

Далече от брегове...

/и от взаимност.../

Ледове

няма да видите...

/все пак,не съм полюс.../

Приютявах делфини

и се молих...

Колко трудно

им се разгадават

думите...

Все едно

да погледнеш

слънцето

през водата...

/и на сухото е така -

предпочита се

тишината.../

Защо да поемаш

от думите

болката...?

По добре

денят ти

да е беззвучен...

Колко удобно... 

/като не мислиш

за беда,

просто няма

да ти се случи.../

Само че,

онзи спомен...

за цикади

и за седеф,

дето

все ни спохожда

в тъмното...

ни казва:

- Зимните морета

плачат с вълни...

и не само делфините

ще ги заболи...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Шапка, менче със цветя, а сред тях, поетичната душа. Продължавам да чета.
  • Този стих ми влезе под кожата!
  • Добър ден, Марго! На 100-тното ти произведение се оказах 2-стотният посетител, понастроих се да ти напиша и 3000-я коментар. Честито! Бъди все така стабилна топла скала и ми пази делфините! Истинските!
  • Поздрави-от един делфин!
  • апокалиптично... поздрав!( ето ме )

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...