7 дек. 2008 г., 14:40

Зимните морета 

  Поэзия
1098 0 43

Скала сред море съм,

а пък то-все е зимно...

Далече от брегове...

/и от взаимност.../

Ледове

няма да видите...

/все пак,не съм полюс.../

Приютявах делфини

и се молих...

Колко трудно

им се разгадават

думите...

Все едно

да погледнеш

слънцето

през водата...

/и на сухото е така -

предпочита се

тишината.../

Защо да поемаш

от думите

болката...?

По добре

денят ти

да е беззвучен...

Колко удобно... 

/като не мислиш

за беда,

просто няма

да ти се случи.../

Само че,

онзи спомен...

за цикади

и за седеф,

дето

все ни спохожда

в тъмното...

ни казва:

- Зимните морета

плачат с вълни...

и не само делфините

ще ги заболи...

 

 

 

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Шапка, менче със цветя, а сред тях, поетичната душа. Продължавам да чета.
  • Този стих ми влезе под кожата!
  • Добър ден, Марго! На 100-тното ти произведение се оказах 2-стотният посетител, понастроих се да ти напиша и 3000-я коментар. Честито! Бъди все така стабилна топла скала и ми пази делфините! Истинските!
  • Поздрави-от един делфин!
  • апокалиптично... поздрав!( ето ме )
  • Всъщност когато мислиш за бедата тя не се случва(поне при мен е така)!Поздрави-много ме замисли!
    Ники
  • Потънах в зимно море...а ми стана топло и приятно до скалата приютила делфините.
    Сърдечен поздрав от мен!
  • Уникален стих, уникален!!!
  • Прекрасен стих!!!

  • Морето никога не е самотно.....а толкова самота усетих.Поздрави
  • Много е нежна тази скала в морето,щом приютява делфините!!!Усмивка,страхотна си!!!
  • Зима винаге ще има но тя и винаги ще си отива... а морето е просто огледало на това което се случва вън от него! Чудесен стих!
  • Приютявай делфините молейки се, и ще разгадаеш смисъла!
    Обичам да те чета!
  • Магьосница си, Вранке!
    Вълшебни стихове пишеш!
    Голям фен съм ти!
    Обичам много да те чета!
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!!
  • Страхотен стих!
    Поздрави Маргарита!
  • Багодаря ви и ви се радвам!
    ...ледове няма да видите...
    Тъжна съм понякога...но съм толкова луда и възторжена/обикновено.../
    Приятен ден ви желая!
  • ,,Защо да поемаш
    от думите
    болката...?''

    За да усещаме, че сме живи!
    Силен стих, Марги!
    Поздрави и от мен!
  • Не е толкова студен светът, Маргооо. Сега ще повее южнякът и ще разпоти ледовете. Ти само затвори очи и помечтай! Красив, но тъжен...не , не няма да го кажа! Успешна седмица мила!
  • ...и топлите въздишки на делфините се сляха в шествието на топъл бриз...студеното натрупано в морето със годините , смирено изтанцува реверанс и ... прави път..........
  • "Защо да поемаш
    от думите
    болката...?
    По добре
    денят ти
    да е беззвучен..."
    Ахх,ако знаеш, а аз как добре те разбирам...
    Невероятна си вранке!Честит ти 100-тен стих!


  • "Тихите цикади шумно пеят химна си..." - Намигане към една твоя посестрима (!!!*).

    Ех, това Саргасово море, Марги, май там е твоята обител!
  • приют за делфини да си -
    това е добре
    южнее и най-северното море

  • "- Зимните морета
    плачат с вълни...
    и не само делфините
    ще ги заболи..."
    Марго, поздрав!!!

  • тогава те прегръщам
    и те пазя...
  • Браво....много е добро...
  • Далече от брегове...
    / и от взаимност.../

    Скала...
    Марго!*
  • ех...онзи спомен за цикади и седеф...и все в тъмното...
    разплака ме...потънах в зимните морета...
    прегръщам те с много обич, мила Маргарита...с много обич...
  • Браво, Марго!
    Приютявай делфините, нищо че трудно думите се разгадават!
    Прегръщам те!
  • Защо да поемаш

    от думите

    болката...?

    По добре

    денят ти

    да е беззвучен...

    /като не мислиш

    за беда,

    просто няма

    да ти се случи.../

    Но тогава денят няма да има смисъл! Животът няма да е истински живот, защото истинският е низ от радости, успехи и любов, но и дълга редица от страдание и болка. А ако ще живеем, то поне да живеем истински! Извинявай за дългия коментар. Накратко- много ми хареса стиха! Поздрави!
  • Какво направи бе Вранке?
    Пак си написала чудесен стих!
    Поздрав и прегръдка приятелко!
  • Задъхан стих с привкус на болка... Умееш го, Вранке!
  • Обичам стиховете ти,Марго!Прекрасни и вълнуващи са!Прегръдка!
  • Приютявах делфини

    и се молих...


    Врано, вранчице...!!!*
  • Толкова ви обичам!!!/Ласка,Нели,Танюша,Владо,Катя,Мадлен Петинка...а,Веси ме знае,ах как ме знае...!/
  • не само делфините ще ги заболи-- разкошна си!!!!!!!!!!!
  • Сега съм нЕсама
    и топлоразлята,
    въздухът съм жив
    между два полюса.
    Гърми тишината
    от ужаса,
    че Нещото се е случило.
    И страх ме е
    от седефа на спомена,
    когато (ако) ми се случи,

    Умряла съм... и ти си виновна... !!!*
  • Впечатляващ стих, Марго!!
    То аз съм ти го казвала, но и тук не се стърпях...
    Прегръщам те!
  • Пак бисерче! Целувки!
  • Изключително...
    много ми хареса
  • Поздрави, Марги!
    Скала през зимата не се достига,
    не стига въздух в хладината,
    единствен допир до водата
    остава полет на душата...
    И тъжният поглед на делфините...които те обичат...Но тях трудно ги разбираме...
  • "/като не мислиш
    за беда,
    просто няма
    да ти се случи.../"
    А неслучването също боли!Зимно!
    Поздравчета, Марго!

  • Все едно

    да погледнеш

    слънцето

    през водата...


    Но ти май си успяла, Марго!Невероятно зимно море, а сред него една топла и слънчева скала...
  • "Зимните морета
    плачат с вълни..."

    Чудесна си, Вранке!
Предложения
: ??:??