Зимните морета

Poetry

1.4K 0 43

Скала сред море съм,

а пък то-все е зимно...

Далече от брегове...

/и от взаимност.../

Ледове

няма да видите...

/все пак,не съм полюс.../

Приютявах делфини

и се молих...

Колко трудно

им се разгадават

думите...

Все едно

да погледнеш

слънцето

през водата...

/и на сухото е така -

предпочита се

тишината.../

Защо да поемаш

от думите

болката...?

По добре

денят ти

да е беззвучен...

Колко удобно...

/като не мислиш

за беда,

просто няма

да ти се случи.../

Само че,

онзи спомен...

за цикади

и за седеф,

дето

все ни спохожда

в тъмното...

ни казва:

- Зимните морета

плачат с вълни...

и не само делфините

ще ги заболи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dervish (Кан)

Шапка, менче със цветя, а сред тях, поетичната душа. Продължавам да чета.

2009-02-14T14:13:56+02:00
Клео (Джу)

Този стих ми влезе под кожата!

2008-12-21T00:29:50+02:00
Баткото (Николай Христов)

Добър ден, Марго! На 100-тното ти произведение се оказах 2-стотният посетител, понастроих се да ти напиша и 3000-я коментар. Честито! Бъди все така стабилна топла скала и ми пази делфините! Истинските!

2008-12-12T10:30:06+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Поздрави-от един делфин!

2008-12-11T17:24:20+02:00
geowid (Георги Видинов)

апокалиптично... поздрав!( ето ме )

2008-12-11T17:00:45+02:00