Anita765 (Ани Монева)
297 11768
21.12.2017 г., 10:06 ч.

Зимно 

  Поезия » Друга
505 9 16

Виж, вятърът рисувал е картини

отвън по заскрежените стъкла

и питам се, кога оттука минах,

била ли съм или не съм била.

 

Навярно някога, когато детство

на баба в набрашнените ръце

дори по-силно от снежинка светна,

а аз край нея, мъничко перце,

 

въртях се чуруликаща, безгрижна

в  прекрасния и топъл зимен свят,

преди животът ми да го подстриже,

преди да вкара в спомен необят.

 

Над мен се сипят истински снежинки,

а аз представям си, че са брашно

за хляба бял, за всичко вече синьо,

изпъкнало на фон като петно,

 

с което само в нощите да храня

безсънието си или  мечти,

а може би онази моя странност,

която в думите ми да лети.

 

Сега е друго, толкова различно –

снегът е сняг и бързо се топи.

Тъгата ми така ме заобича,

а детството ми в нея бяло спи.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??