(зимно) лято
дрехите ми миришат на лято,
косите и те,
а мислите ми – копчета безбройни,
ти си солена студена морска вода,
аз приличам на чайка,
лета сме, две различни и (не)обикновени,
измисляш си дни безкрайни и ми ги духаш в очите,
не виждам от тях, казвам ти, че се дава от тях
и ми пречат да дишам, и ми тежат, защото ме карат да мечтая, но ти продължаваш
и си ги пъхам в левия джоб
с половин усмивка и много въпроси,
лета сме, объркани и глупави
като топъл пясък между пръстите,
като бира между краищата на устните,
имам мечта за теб и за мен:
*да достигнем слънцето някой ден*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Чалъкова Всички права запазени
