дрехите ми миришат на лято,
косите и те,
а мислите ми – копчета безбройни,
ти си солена студена морска вода,
аз приличам на чайка,
лета сме, две различни и (не)обикновени,
измисляш си дни безкрайни и ми ги духаш в очите,
не виждам от тях, казвам ти, че се дава от тях
и ми пречат да дишам, и ми тежат, защото ме карат да мечтая, но ти продължаваш
и си ги пъхам в левия джоб
с половин усмивка и много въпроси,
лета сме, объркани и глупави ...