Зимно настроение
Ниско студовете плуват
там във голата гора.
С четка - зимна - те рисуват
по напукана кора.
Снежно-бяло одеяло
топли сухите треви.
Става гладко огледало -
слънцето да го взриви.
А по тихата поляна
дишат стъпки на сърна.
Боже, с бялата премяна
тук е минала жена.
Сякаш стъпките потъват
вътре в мъжката душа.
Те в сърцето ми се спъват...
Сигурно ще съгреша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
