Зимно пълнолуние
Вятърът навън пиян е
и в листата свири си,
а луната ще остане
в тъмните му ириси.
Да ми осветява кротко
пепелта в огнището,
сигурната ми походка,
пътя ми към нищото.
Вятърът заспива вече,
и бълнува – юни е.
Обич моя, добър вечер!
Зимно пълнолуние
вън, на прага ти, ще чака
с вятъра – пияния...
Любовта – звездица в мрака,
сбъдваща желания.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
