15.07.2010 г., 14:35

Зла оттогава съм

1.2K 0 19

Зла оттогава съм 

 

В тихата нощ се изправяш злочест:

с поглед ме галиш – копринен и мек...

Как те презирах, разбойнико клет,

как те проклинах, когато без вест

 

ти ме остави и тръгна натам,

гдето не можех да дойда и аз:

там, де царуват и вечният мраз,

и огънят страшен...

Ти тръгна си – сам...

 

Зла оттогава съм – с тръпчива вина...

Трудни лета ме натириха в слога.

Вече съм морна – не искам до гроба

гости да сбирам на черна софра...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки читател такава "злина",
    трогнат с готовност прощава.
    Май, че това означава:
    всуе изпитваш "тръпчива вина".

    Невероятното ти творческо вдъхновение и впечатляваща продуктивност опровергават схващането (на някои) че лятото не е сезон за поезия!
    Прекрасната поезия може да бъде всесезонна! Благодаря ти за това докозателство.
    Необхватни чувства в обхатни рими!
    Поздрав!
  • Поздравления, Плами!
    Стихът ти е изплакан, като молитвен дъжд и лъч светлина на финала проблясва с искрата на надеждата!
  • Силни стихове пишеш, Плами!
    Откровено в Откровения - така и трябва да бъде!

    Поздравявам те и за този!
  • Зла ли?
    Усещам точно обратното.
    Не бъди горестна и пиши Плами!
    Правиш го прекрасно!
  • Дано има повече зли като теб!
    Лично на мен тази дума не ми харесва...бръмчи като оса и кара стомаха да се свива...
    поздрав, Плами!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...