Зла оттогава съм
В тихата нощ се изправяш злочест:
с поглед ме галиш – копринен и мек...
Как те презирах, разбойнико клет,
как те проклинах, когато без вест
ти ме остави и тръгна натам,
гдето не можех да дойда и аз:
там, де царуват и вечният мраз,
и огънят страшен...
Ти тръгна си – сам...
Зла оттогава съм – с тръпчива вина...
Трудни лета ме натириха в слога.
Вече съм морна – не искам до гроба
гости да сбирам на черна софра...
© Плами All rights reserved.
трогнат с готовност прощава.
Май, че това означава:
всуе изпитваш "тръпчива вина".
Невероятното ти творческо вдъхновение и впечатляваща продуктивност опровергават схващането (на някои) че лятото не е сезон за поезия!
Прекрасната поезия може да бъде всесезонна! Благодаря ти за това докозателство.
Необхватни чувства в обхатни рими!
Поздрав!