Зла оттогава съм

Poetry » Philosophical

1.2K 0 19

Зла оттогава съм

В тихата нощ се изправяш злочест:

с поглед ме галиш – копринен и мек...

Как те презирах, разбойнико клет,

как те проклинах, когато без вест

ти ме остави и тръгна натам,

гдето не можех да дойда и аз:

там, де царуват и вечният мраз,

и огънят страшен...

Ти тръгна си – сам...

Зла оттогава съм – с тръпчива вина...

Трудни лета ме натириха в слога.

Вече съм морна – не искам до гроба

гости да сбирам на черна софра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora (Красимир Тенев)

Всеки читател такава "злина",
трогнат с готовност прощава.
Май, че това означава:
всуе изпитваш "тръпчива вина".

Невероятното ти творческо вдъхновение и впечатляваща продуктивност опровергават схващането (на някои) че лятото не е сезон за поезия!
Прекрасната поезия може да бъде всесезонна! Благодаря ти за това докозателство.
Необхватни чувства в обхатни рими!
Поздрав!

2010-07-20T10:41:37+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Поздравления, Плами!
Стихът ти е изплакан, като молитвен дъжд и лъч светлина на финала проблясва с искрата на надеждата!

2010-07-16T10:58:55+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Силни стихове пишеш, Плами!
Откровено в Откровения - така и трябва да бъде!

Поздравявам те и за този!

2010-07-16T09:24:58+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Зла ли?
Усещам точно обратното.
Не бъди горестна и пиши Плами!
Правиш го прекрасно!

2010-07-16T08:52:03+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Дано има повече зли като теб!
Лично на мен тази дума не ми харесва...бръмчи като оса и кара стомаха да се свива...
поздрав, Плами!

2010-07-16T08:35:19+03:00