Златна есен
Златна есен - медена песен си пее...
За богатството на таз земя българска,
за работните добросърдечни стопани,
за реколтата и пълни хамбари -
с круши, ябълки, пшеница и грозде...
Сладка песен долита навред и докосва
с нежност българската земя плодородна!
Хем си пее - хем с пръсти рисува...
с багри жълто - червено, оранжево в позлата.
И навред е спокойно и тихо...
и златни листи кат сълзи си рони!
Мила моя майчице свята -
ти българска земя свещена
и от Бог благословена...
Нека в тихите зимни вечери -
да шептиш с вятъра стари легенди,
за българските царе и будители,
за храбрите воини които
като щит са те пазили -
за да пребъдем през вековете!
Разказвай вятърко легендите свидни!
Разказвай и пилей си златните листи!
Надежда зазиждай в сърцето -
и мир и любов изпрати ни в душата!
Златна есен - златни листи пилее,
златни листи пилее и песен си пее.
И там във букварчето -
със златни думи записва...
Детенце мило и свидно -
пази винаги в сърцето си
любовта към род и Родина...!
11.10.2018г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
