yotovava (Валентина Йотова)
2515 21020
17.01.2024 г., 19:01 ч.

Златна сватба 

  Поезия » Философска
288 2 6

ЗЛАТНА СВАТБА

 

Колко бури преминахме с тебе.

(Бях понякога бурята аз.)

Вечни разпри – излишни и дребни,

за прането, за точния час.

 

А сега за какво да се мръщиш,

да се правиш на зъл и проклет,

щом останахме двамата вкъщи,

с триста болки, събудени в пет?

 

И каква си я мислеше, Боже!

че животът ни все предстои,

че смъртта е дори невъзможна –

ще подмине квартала мъглив.

 

По дърветата – куп некролози,

все по-тихо е – ден подир ден.

Спрях да чакам шампанско и рози,

ти макар да остана при мен.

 

Аз сега съм ти съд и присъда –

бях и вчера, каквато съм днес.

А каквото е нужно да бъде,

двама дай да го минем и с чест.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??