Златна сватба
ЗЛАТНА СВАТБА
Колко бури преминахме с тебе.
(Бях понякога бурята аз.)
Вечни разпри – излишни и дребни,
за прането, за точния час.
А сега за какво да се мръщиш,
да се правиш на зъл и проклет,
щом останахме двамата вкъщи,
с триста болки, събудени в пет?
И каква си я мислеше, Боже!
че животът ни все предстои,
че смъртта е дори невъзможна –
ще подмине квартала мъглив.
По дърветата – куп некролози,
все по-тихо е – ден подир ден.
Спрях да чакам шампанско и рози,
ти макар да остана при мен.
Аз сега съм ти съд и присъда –
бях и вчера, каквато съм днес.
А каквото е нужно да бъде,
двама дай да го минем и с чест.
© Валентина Йотова All rights reserved.
