24.09.2015 г., 17:27

Златното ключе

504 0 0

Златното ключе

 

Вратата прозрачна е. Като на длан

живот пълноценен зад нея

разстила се, в слънце окъпан и в блян,

догдето се погледът рее.

 

Вратата е като ефирен воал –

загръща той прелести женски –

свали го, щом свойта съдба си избрал,

до гроб сетне с нея блаженствай.

 

Но тя е заключена. Моят късмет

ще бъде химера далечна.

Воал” ли бях казал ? Железен корсет

на вярност пред мен се изпречва.

 

Къде да го търся туй малко ключе –

светът е широк, аз – нищожен ?

И сядам във размисъл зъл, огорчен,

но чувствам със своята кожа

 

на ключ че седя. Но не моят. На друг

е той отреден за награда.

Могъл бих да викна: “Я гледайте тук!

Комуто е – да заповяда!”

 

Ще припка щастливец със лик озарен,

понесъл в душата си песни,

аз – в завист, чернилка и мъка смразен,

с пръст где – ще познаете лесно.

 

Така че кротувам си – хитро момче!

Едно да позная ще искам:

кой моето щастие – златно ключе –

със задника свой е затиснал.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...