Злобен свят
975
0
1
Без преструвки, злоба и лъжи,
къде е този свят, кажи!?
За жалост злобата и завистта
май преобладават в света.
Злобата човешка
така дълбоко пак ме съкруши,
че за сетен път погуби
моите чувства и смели мечти.
В труден час пак никой няма
да ме подкрепи
и да се опита да ме убеди, че не бива
да предавам своите мечти.
Пак няма кой до мен да застане,
с нежност да покрие моите рани...
Сам-сама съм в тъмнината,
ръка в ръка със самотата.
Няма вече радост
в моите очи,
а сърцето леденее
в моите гърди.
И защо е нужно още да живея,
когато за нищо вече не копнея
и на слънцето дори
не мога вече да се засмея?!
къде е този свят, кажи!?
За жалост злобата и завистта
май преобладават в света.
Злобата човешка
така дълбоко пак ме съкруши,
че за сетен път погуби
моите чувства и смели мечти.
В труден час пак никой няма
да ме подкрепи
и да се опита да ме убеди, че не бива
да предавам своите мечти.
Пак няма кой до мен да застане,
с нежност да покрие моите рани...
Сам-сама съм в тъмнината,
ръка в ръка със самотата.
Няма вече радост
в моите очи,
а сърцето леденее
в моите гърди.
И защо е нужно още да живея,
когато за нищо вече не копнея
и на слънцето дори
не мога вече да се засмея?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Трайкова Всички права запазени
